Защо либералното възпитание не е добро за децата ни?

Повечето родители не искат да натъжат детето си. Те не искат да предизвикат гневни избухвания и със сигурност не искат детето да им се сърди. Но поставянето на граници е важна част от добрата родителска грижа.

Желанията и потребностите на бебетата са едни и същи. Но желанията на подрастващите деца често са пряко противоположни на потребностите и безопасността им в дългосрочното им развитие.

Когато родителите не се съобразяват с етапите им на развитие, когато поставят граници, децата не развиват у себе си способността да търпят фрустрация или да се справят със себе си. На тези деца често им казват, че са разглезени.

Децата имат нужда от поставяне на граници за доброто си емоционално развитие. Не говорим за неразумни граници, и със сигурност те трябва да са емпатични в контекста на здравата връзка родител-дете, но децата имат нужда от подходящи граници.

Ето какво се случва, когато родителите не поставят граници:

1. Родителите се съгласяват с желания, на които не бива да се угажда и които носят вредни последици, като например, редовното лягане късно вечер, което прави детето раздразнително и изморено и то не се справя добре с нормалните и подходящи за възрастта задачи, свързани с развитието му.

С такова дете не само не е приятно да се живее, но започва да страда и самоуважението му, защото то не се справя с неща, с които другите деца се справят.

2. Желанията на детето са удовлетворени за чужда сметка: по-малко братче или сестриче, родител, ресторанта, в който сте отишли за вечеря и т.н. Ако оставим настрана братчето, родителя или ресторанта, това се отразява зле на самото дете.

Детето се научава, че винаги получава каквото иска, което, разбира се, ще затрудни създаването на приятелства, а също и на интимна връзка в последствие. Ето защо приемаме либерално възпитаните деца за егоцентрични или глезльовци.

3. Детето научава, че разочарованието и тъгата са неприемливи, когато то осъзнае на някакъв етап, че родителите му ще направят всичко по силите си то да не изпита разочарование. След това детето да края на живота си ще прави всичко възможно да избегне чувството, което се бои, че ще бъде непоносимо за него.

Предотвратяването на разочарование ще принуди детето да прави неща, които ще имат деструктивен ефект върху него – например да избягва всякакъв риск, да настоява на своето или да мами, за да спечели. И тъй като то никога не се научава да приема по-предизвикателните си чувства, то има нисък коефициент на емоционална интелигентност.

4. Детето никога не се научава да си самоналага граници с любов, а това умение за самоконтрол е от решаващо значение за възрастните. Следователно детето никога не развива самодисциплина и заради това не може да следва цели, което е необходима част от щастливия живот.

Ето защо либералното възпитание саботира способността му за постигането на нещо в живота.

5. Детето никога не научава, че щастието не се постига от изпълняването на желанията и че ако му изпълняваш всяко едно желание накрая ще се сблъска с разочарование.

Много вероятно е детето да прекара целия си живот в търсенето на това "едно нещо", което вярва, че ще го направи щастливо, откривайки че то му убягва.

6. За детето става много по-трудно установяването на стабилно вътрешно щастие, което не зависи от външни обстоятелства, защото му е много по-трудно да си създаде дълбоко положително самоуважение. Какво значи това?

Стабилното вътрешно щастие произлиза най-простичко от това да приемем и да се отнесем с разбиране към всичките прояви на личността, включително и ядосаната, тъжна и разочарована част от нас.

Родителите, които се държат така, сякаш тази част трябва да се избягва, отправят посланието, че тази страна от личността на детето е неприемлива. И децата остават с чувството, че не ги обичат изцяло.

7. Децата трябва да знаят, че ролята на родителите им е различна от тяхната, и включва това да им осигурят безопасност. Когато хората казват "Децата няма да спрат да опитват, докато не открият границата" те имат точно това предвид. Децата искат да имат граници, защото искат някой друг да поема отговорност за нещата.

Доста плашещо е за децата да си мислят, че няма кой да поеме нещата в свои ръце, защитавайки ги от страшния свят навън.

8. Либералните родители непрекъснато правят компромиси с неща, които са важни за тях. Например, може да оставят детето да се държи зле с тях. Или може да го разглезят, позволявайки му да виси пред телевизора (компютъра) повече време вместо да се концентрира върху домашните си, въпреки че знаят, че това саботира училищните постижения на детето.

Тези компромиси правят възпитанието на детето по-неудовлетворително, защото родителят жертва очаквания, които са важни за него и които могат да бъдат полезни за детето му.

9. Либералното възпитание подкопава връзката родител-дете. Когато децата не могат да имат доверие, че родителят ще им помогне да се справят с всяка емоция, те не се чувстват свързани с него. Когато детето не може да се довери, че родителят ще определи граници, които ще запазят здравето и безопасността му ("Добре, предполагам, че може и да не си слагаш тази каска, ако така искаш…", "Добре, може да прекараш нощта на това празненство без родители"), детето губи уважението си към родителите и става по-предизвикателно, търсейки граници (и доказателство, че наистина е обичано).

Когато детето се държи лошо към родителите си, те естествено се ядосват и се обиждат, което влошава грижата им за детето.

Но поставянето на строги граници без емпатия е също толкова лошо, колкото е либералното възпитаване. Децата растат добре, когато границите са поставени с емпатия.

Как да поставим ефективни граници и да запазим добра връзка с децата си? Очаквайте скоро статия, посветена по темата.

Автор: Д-р Лаура Маркхъм, дипломиран клиничен психолог
Превод: Мина Парчева

   

На вниманието Ви  

Презентация

Presentation EN

Παρουσίαση GR

Презентация RU

 

"Образованието трябва да озарява вътрешния гений,

който вече се намира у човека,и да му помага в неговото развитие."

Свами Сатянанда  Сарасвати

"Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд."

Сократ

"Да очакваме от всички деца на една и съща възраст да учат по един и същ начин, е все едно да очакваме всички деца на една и съща възраст да носят еднакъв размер дрехи."

Маделин Хънтър


ЛЯТО 2017

КУРС ПО ВЪЗДУШНА ЙОГА ЗА ВЪЗРАСТНИ

ЗАНИМАЛНЯ В УЧЕБЕН ЦЕНТЪР "ДЖАНИ РОДАРИ"

Изучаване на ГРЪЦКИ ЕЗИК

Изучаване на китайски език за ученици (7-16 годишни)

Школа по фехтовка

 

ЧЛЕН НА БАЧУ

Bachu
 
 
 
 

 

   

Search  

   
© http://djanirodari-school.org/